Царството Небесно

http://www.mat.univie.ac.at/~neum/sciandf/eng/heaven.html

Евангелие на Марк 4:26-32; Евангелие на Матея 13:24-52

Вижте още: The Kingdom of Heaven: Parables for Scientists/ Царството Небесно: Притчи за Учени

Съвременното християнско послание често звучи като: „Бъди деен или Царството небесно няма да дойде!“ Посланието на Иисус обаче е друго, а именно: „Обновявай себе си, защото Царството небесно наближава!“ (Евангелие на Матея 3:2), както и „…то е вътре в теб!“ (Евангелие на Лука 17:20).

Разбира се, Господ иска да сме на негово разположение, да правим онова, което Той поиска от нас, да го направим видимо за онези, които са готови за него . Той обаче не иска да създаде Свое царство, защото един бог би бил достоен за съжаление ако зависеше от нашата помощ за установяване на Своето господство (Деяния на Апостолите 17:25). Библията описва Господ по различни начини. Той владее цялата сила и онова, което правим ние, е незначително, в сравнение с Неговите дела (Книга на Йов 38-41; Псалм 2; Псалм 46; Евангелие на Лука 19:40; Евангелие на Матея 3:9). Божията сила ни поддържа, а не ние – нея (Послание към римляните 8:31-39; Послание към филипяните 2:13)!

Какво е посланието на Иисус?

(повече в Евангелие на Матея 5-7)

Царството Небесно наближава! Всичко друго е второстепенно. Не се противопоставяйте на хората, а вместо това съсредоточете цялата си енергия към онова, което е правилно пред Господ. Не се тревожете за ежедневните битови проблеми. Срещу Неговата воля вие не можете да промените и най-малкото нещо; а и освен това Той ще ви даде в изобилие от онова, което ви трябва.

Ето защо, нека вашият пръв приоритет бъде да сте част от Неговото царство. Уверете се, че Той владее вашия живот; отървете се от всичко, което пречи на това. Защото ви се дава уникална възможност: Бог е близо, Той дава, когато го помолим, Той слуша, когато го призовем, Той задоволява сърцата ни и ни дава мир.

Ти, който страдаш, бъди доволен! Ще ти се предостави Божията утеха!

Ти, който желаеш свят, в който тържествува справедливостта, бъди доволен! Ти ще бъдеш удовлетворен!

Не се бори да получиш признание от хората. Ако искаш да бъдеш част от Царството Господне, само Неговото признание има значение.

Не съдете другите хора! Господ съди вас според начина, по който вие съдите другите. „Нямате ли милост, както имах аз?“ (Евангелие на Матея 18:21-35). Вашите собствени думи ще ви опростят или ще ви осъдят (Евангелие на Лука 19:22). Ще трябва да оправдавате всичко, което казвате (Евангелие на Матея 12:36).

Казват: „Бъдете добри едни с други“, а в сърцата си мислят: „Но всичко си има граници“. Вие обаче трябва да бъдете като своя Небесен отец и да се отнасяте добре с лошите хора; и с приятелите, и с враговете. Господ също им дава от Своите блага и задоволява техните нужди.

Да чуете и да говорите за моето послание не е достатъчно, казва Иисус. Правете това, което казвам, и вие ще имате мир, непоклатими основи в един свят, пълен с размирици. Ако не го сторите, онова, което правите и постигате, няма да пребъде.

Ако сведем посланието на Иисус до нещо, което можем да направим, значи в действителност не сме го слушали; създали сме свое собствено евангелие. По негово време хората били шокирани, вбесени, и го смятали за луд, за някой, който отива твърде далеч. Фарисеите били праведните хора на църквата по онова време; те били уважавани и притежавали набор от религиозни слова за онези, които били достатъчно праведни. Но Иисус казал, че ако праведността им не надвишава онази на фарисеите, то те никога няма да влязат в Царството Небесно (Евангелие на Матея 5:20).

Царството Небесно не е наше собствено царство, където владеем ние (както се надявали дори и учениците му, но Иисус ги поправил, Евангелие на Матея 20:20-28), където нашите постижения имат значение и са на почит; то е Царството на Господ, където владее Той и Неговите постижения са важните.

Господ не може да се види там, където ние сме велики и успешни; онова, което всъщност Той прави в тези случаи, изглежда все едно е наше постижение; това пък кара другите хора да хвалят нас и да забравят за Господ. Бог е станал толкова невидим в нашето съвремие, понеже човечеството е станало толкова могъщо и ние се изкушаваме да мислим, че можем да заемем мястото на Бог, защото иначе нищо не се случва. И тогава започваме да се тревожим, понеже поемането на отговорността на Господ надвишава нашите възможности.

Неговата сила е най-ясно забележима, когато достигнем предела на нашите умствени възможности, а все пак нещата продължат да се случват. Едва тогава ние осъзнаваме, че явно Господ се е погрижил.

Ние самите решаваме дали да занижим стандартите на Бог, за да могат те да се достигнат от човешките амбиции. Но ако приемем сериозно Неговото слово, ние ще приемем своите ограничения и ще станем прозрачни за Божията сила.

На кръста, когато Иисус е бил най-могъщ и същевременно – най-безпомощен, Божията сила е била в своя пик и е променила съдбата на човечеството завинаги.

Коментарът на Павел:

(Първо послание към коринтяните 1:18,25,27,28)

„Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват; но за нас, които биваме спасени, то е Божия сила.“

„Защото Божието глупаво е по-мъдро от хората и Божията немощ – по-силна от хората.“

„Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; и Бог избра слабите неща на света, за да посрами силните.“

„Още и долните и презрените неща на света избра Бог; и онези неща, които не са, за да унищожи тези, които са,  за да не се похвали никое създание пред Бога.”

И така, какво трябва да направим ние, когато се изправим пред светите стандарти на Господа, когато разпознаем своите грешки и компромиси?

  • „Следвай ме!“ призовава Иисус. Нека се покажем пред Господа в нашата слабост (Второ послание към коринтяните 12:9-10); следвайте неговото водителство (Псалм 25). Нека гледаме и слушаме, да бъдем свидетели на това, което Той прави за нас и с нас (Изход 14:14; Исая 30:15-16). Нека гледаме и слушаме, за да разберем какво ние можем да направим с Него и за Него (Послание към ефесяните 4:20-5:2).
  • Нека приемем опрощението. Нищо не може да ни раздели от Бога, ако сме Негови (Евангелие на Йоан 10:27-28). Като знаем, че сме опростени, ние сме свободни да слушаме и да действаме без вина, без страх (Псалм 32:1-2). Ние сме свободни да израстем и да станем цели – свещени – отново (Исая 33:24; Евангелие на Лука 5:17-26).
  • Нека приемем себе си и ситуацията, в която сме, без да сравняваме, да се крием или да се хвалим (Псалм 73; Евангелие на Лука 18:9-14); Господ ще размени местата ни, когато трябва (Евангелие на Лука 14:7-14).
  • Нека даваме най-доброто от себе си, като знаем, че Бог има силата да благослови нашите дела искрено, независимо дали те са малки или големи (Първа Книга на Самуил 14:6c; Евангелие на Лука 12:47-48; Първо послание към коринтяните 4:2; Послание към колосяните 3:12-17). Нека бъдем зрели в очите на хората, а пред Господа да сме деца. „На всички, които са Го приели, Той даде силата да бъдат деца на Господа“ (Евангелие на Йоан 1:12). Като знаем, че сме обичани деца, ние сме освободени от тревогите на живота; да се грижат за децата е задача на родителите. Децата активно се интересуват как да станат като своите родители. Те не спират да опитват да вървят, дори когато се провалят многократно, и не се отказват, докато не научат как да пазят равновесие; те опитват да говорят, въпреки че отначало говорът им е далеч от съвършенството. Израстването отнема време, но както ние порастваме, копирайки своите родители и другите възрастни, така и ние се усъвършенстваме, копирайки Бог и светците. „Който не получи Царството Господне като дете, няма да влезе в него“ (Евангелие на Марк 10:15).

„Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването й?
Та, когато положи основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат, и да казват: „тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара?“
Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.“ (Евангелие на Лука 14:28-33)

„Царството небесно прилича още на съкровище, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива.“ (Евангелие на Матея 13:44)

Веднъж опитали стръвта на Иисус, ловецът на човеци (Евангелие на Матея 4:19), ние сме уловени, и това ни струва всичко. Но, макар и понякога да изглежда трудно (Иеремия 20:7-18; Евангелие на Матея 10:16-26), не бива никога да съжаляваме за това споразумение (Евангелие на Йоан 6:68; Послание към римляните 8:31-39). Защото монетата има и друга страна…

Прадставете си…

Представи си, че си ерген, не особено подреден, а приятелката ти иска да ти дойде на гости за пръв път. „Ох,“ си мислиш ти, „какво ли ще си помисли тя за мен, ако знае какъв съм всъщност.“ Ето защо си нервен и полагаш особени усилия да подредиш, да скриеш всички мръсни дрехи, и се надяваш, че тя няма да забележи праха в ъглите.

Приятелката ти наистина те обича и това я прави много чувствителна – разбира се, че забелязва всичко. С усмивка тя ви разкрива, че част от нея е очаквала това, но тя ти казва, че е дошла да се наслади на компанията ти, а не да те кара да се чувстваш нещастен. Не си сигурен дали можеш да ѝ вярваш, но поне спираш да си чак толкова неспокоен.

Следващият път, когато посетиш нейния дом, и видиш как всичко е подредено, чисто и спретнато, ти се наслаждаваш на тази атмосфера, но усещаш, че трудно ще се впишеш в нея със своя примитивен начин на живот.

След няколко посещения на едното и другото място, ти си изденбат със свален гард. Приятелката ти идва да те види неочаквано и вижда бъркотията, в която ти всъщност живееш – чувстваш се много засрамен; но за твоя изненада, тя ти казва: „О, това трябва да ти е доста некомфортно, защо не подредим заедно?“

Мислиш си: „Тя не знае, че аз съм спрял да обръщам внимание на това преди толкова много време,“ но ѝ казваш, че идеята ѝ е страхотна. И така, ти миеш чиниите, докато тя мете пода и забърсва мебелите, и докато го правиш, си говориш с нея за последния филм, който си гледал.

По-късно осъзнаваш, че е много по-приятно да слушаш музика, когато всичко наоколо е подредено, и след като тя си тръгва, ти си мислиш какъв чудесен ден си имал. Постепенно започваш да вярваш, че приятелката ти наистина харесва теб, а не само умните ти приказки и добрите ти обноски; и че няма нужда да криеш нищо от нея.

И един ден, ти се чуваш как ѝ казваш, „Виж, знам, че ме харесваш и си загрижена за мен, и ти си единствената, на която наистина мога да се доверя. Ти не приемаш моите слабости, но имаш толкова мил подход да ми помогнеш да израсна и да ги преодолея. Не знам как да го кажа, но наистина те обичам и бих искал да споделя живота си с теб.“

А тя, със сълзи в очите, отговаря: „О, толкова дълго чаках този ден. Толкова много те обичам“. Сърцата ви се срещат и всичко е различно от преди. Започва нов живот. – –

Така изглежда Царството Небесно отвътре – да си християнин е любовна връзка между Бог и нас. В притчата, ние сме този ерген, а Господ е приятелката му.

Всички ние знаем, че Бог ни обича. Но той не иска това да е еднопосочна връзка. Бог е жив и също иска да бъде обичан. Може да се срамуваме, заради могъществото на Бог и нашия недостоен, земен начин на живот, и затова да стоим настрана. Когато дойдем да се срещнем с Него, ние изкарваме на преден план най-добрата си страна и потискаме тъмната си страна, знаейки, че в Негово присъствие от нас се очаква да сме достойни, свети.

Той обаче се интересува от нас, а не от външната фасада, която ще му представим. С обич, грижа и нежни напътствия, Той ни показва, че знае колко объркан е животът ни, и ни дава стимул, смелост и помощ, за да се променим.

Да, Той иска ние да сме свети, и в Неговите очи ние сме напълно разкрити, разголени. Но Той е толкова любящ, че ние започваме да се променяме. Безразличието, породено от поражението и отчаянието, отстъпва място на желанието за обновление; и постепенно или изведнъж, ние осъзнаваме, че искаме да Му принадлежим, че Той е спечелил сърцата ни.

Това е добрата новина, за която говори Иисус, когато проповядва:

„Покайте се, защото се приближи царството небесно.“ (Евангелие на Матея 4:17).

„Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.“ (Евангелие на Лука 15:10).

И ето, че всичко е по-различно от преди. Започва нов живот. „И тъй, който е в Христа, той е ново творение; старото премина; ето, всичко стана ново!“ (Второ послание към коринтяните 5:17).

 

Arnold Neumaier/ Арнолд Нюмайер

 

 

Log in with your credentials

Forgot your details?

ARE YOU READY? GET IT NOW!
Increase more than 500% of Email Subscribers!
Your Information will never be shared with any third party.
Get a Free Quote Now
Success! We'll be in touch.
Get a Quick Quote
Get a Free Quote Now
Get a new copy of this list each time it's updated.
(Don't worry, we hate spam too)
We'll Let You Know When We Update This List.
Wait! We update this list regularly.
Subscribe to get notified when we add new shippers.
Don't worry, we hate spam too.
Get a new copy of this list each time it's updated.
(Don't worry, we hate spam too)
We'll Let You Know When We Update This List.
GET THE LATEST UPDATES
Wait a minute! Before you go, complete this form so we can let you know when this list is updated.
Don't worry, we hate spam too.
Success! We'll Let You Know When We Update This List.
Get Notified When This List Is Updated
Wait a minute! We update this list on a regular basis. Do you want to get notified as soon as changes are made?
* Don't worry, we hate spam too.
Form submitted, we'll let you know.